Джоджо Кис с опушени очи се бори с бедността и самотата, търсейки утеха в грубия секс

Джоджо Кис, студентка с димни очи, се бори да се справи със суровите реалности на бедността и самотата. Въпреки усилията си да поддържа външния си вид, финансовите й неволи са очевидни в носените й дрехи. За да облекчи дистресът си, Джоджо се обръща към ръцете на мъж, когото е виждала, надявайки се докосването му за момент да облекчат болката й. Въпреки това грубият му и нежен подход само добавя към страданието й. Въпреки молбите й за по-меко правене на любов, той остава неподвижен, доминирайки я с интензивност, която само служи да задълбочи отчаянието й. Докато срещата се разгръща, ДжоджО се оказва изгубена в море от сълзи, виковете й на болка и дискомфорт, удавени от звуците на грубото им и първично свързване. Това е приказ за младо момиче, отчаянието й, търсенето на утеха, което я води по път на силна и сурова страст, където болката и болката се преплита в танца е неизбежна, тъй като е неизбежно и брутално.